Прохладна, но приятна вечер. Небето се оцветява от светлините на пъстрата заря. Млади момичета облечени в шарени костюми на феи, зайчета и принцеси със сребристи корони радват побелелите мъже, които са ги създали и са ги превърнали в това, което (изкуствено) блести в прохладната нощ. Масите на събитието са отрупани с лакомства, но никой не е отишъл там специално за тях, идеята е просто да се забавлява.
Не. Това не е поредният Хелоуин, а поредният конкурс за Мис Силикон. Костюмите, които младите момичета носят са оскъдни и преливащи от силиконовите им форми. Устните им са три пъти колкото тези на героиня от Уолт Дисни, а гърдите около пет-шест пъти по-големи. Но си приличат по едно нещо с героините от любимите ни детски филмчета – по това, че са крайно несъразмерни и неестествени.
Побелелите мъже, които са ги „създали” очевидно не са бащите им, а световно-неизвестни нашенски „звезди”, чиито джобове преливат от евро, защото сега така е по-модерно. Повечето от тях са окичени с дебели златни ланци, сложени върху някоя простичка тениска. Но нашите силиконови героини не обръщат внимание на нещата, които не блесят, така че тениска или бял потник, какво значение?
Момичетата не остават и миг без да бъдат огледани, поопипани за дефекти (или по ефектите им) от тези сбръчкани и жадни за свежа плът ръце. Защо ли това изречение ми напомни за публичен дом, ха... може би защото подозрително много прилича на това. Но запомнете – тук случайности НЯМА.
Както вече казах, поостарелите плейбои не са бащите на силиконовите феи, но МОГАТ да бъдат, заради голямата разлика във възрастта им. Тези мъже спокойно биха могли да се нарекът „контролно-пропускателни пунктове”, а (не)съразмерните момичета денонощно минават една подир друга. Но опашки никога не се получават, защото митничари в пунктовете– бол!
Но така е, явно силиконът изисква жертви. Все трябва да висиш по стари, мръсни пунктове, прехвърлят те от митничар-на митничар. Принизяваш се ниско, ниско до земята.. така де, да поспиш на палатка докато чакаш да минеш(вие какво си помислихте)?
Но защо? Как защо, уважаеми случайни и не толкова случайни читатели. За пари! Пари. Пари. От време-на време слава, ама то и това са пари. Тук ми идва наум една гатанка: „Кое е това, за което всички дават пари, защото се продава?”. Ще кажете „стока” – и ще сте прави, ама всички се сещаме за поне още един отговор.
Само едно не разбирам. Сещате ли се за поговорката „Всичко прекалено е грозно”? Не разбирам само кога жените ще престанат сами да се превръщат в чудовища от Хелоуин и освен това да им дават корони по случая. Абсурдно е, ненормално и далеч от красивото. Най-лошото от всичко е, че малки момичета попиват тази нова страшна „култура” и сами желаят силиконов подарък за осемнайстия си рожден ден.
Представете си само какво ни чака в бъдеще - цели силиконови армии!
Снимка: http://bgman.net/