Расов силиКОН

И кой каза силикон? Ето кой:

               Прохладна, но приятна вечер. Небето се оцветява от светлините на пъстрата заря. Млади момичета облечени в шарени костюми на феи, зайчета и принцеси със сребристи корони радват побелелите мъже, които са ги създали и са ги превърнали в това, което (изкуствено) блести в прохладната нощ. Масите на събитието са отрупани с лакомства, но никой не е отишъл там специално за тях, идеята е просто да се забавлява.

                Не. Това не е поредният Хелоуин, а поредният конкурс за Мис Силикон. Костюмите, които младите момичета носят са оскъдни и преливащи от силиконовите им форми. Устните им са три пъти колкото тези на героиня от Уолт Дисни, а гърдите около пет-шест пъти по-големи. Но си приличат по едно нещо с героините от любимите ни детски филмчета – по това, че са крайно несъразмерни и неестествени.

                Побелелите мъже, които са ги „създали” очевидно не са бащите им, а световно-неизвестни нашенски „звезди”, чиито джобове преливат от евро, защото сега така е по-модерно. Повечето от тях са окичени с дебели златни ланци, сложени върху някоя простичка тениска. Но нашите силиконови героини не обръщат внимание на нещата, които не блесят, така че тениска или бял потник, какво значение?

                Момичетата не остават и миг без да бъдат огледани, поопипани за дефекти (или по ефектите им) от тези сбръчкани и жадни за свежа плът ръце. Защо ли това изречение ми напомни за публичен дом, ха... може би защото подозрително много прилича на това. Но запомнете – тук случайности НЯМА.

                Както вече казах, поостарелите плейбои не са бащите на силиконовите феи, но МОГАТ да бъдат, заради голямата разлика във възрастта им. Тези мъже спокойно биха могли да се нарекът „контролно-пропускателни пунктове”, а (не)съразмерните момичета денонощно минават една подир друга. Но опашки никога не се получават, защото митничари в пунктовете– бол!

                Но така е, явно силиконът изисква жертви. Все трябва да висиш по стари, мръсни пунктове, прехвърлят те от митничар-на митничар. Принизяваш се ниско, ниско до земята.. така де, да поспиш на палатка докато чакаш да минеш(вие какво си помислихте)?

 Но защо? Как защо, уважаеми случайни и не толкова случайни читатели. За пари! Пари. Пари. От време-на време слава, ама то и това са пари. Тук ми идва наум една гатанка: „Кое е това, за което всички дават пари, защото се продава?”. Ще кажете „стока” – и ще сте прави, ама всички се сещаме за поне още един отговор.

Само едно не разбирам. Сещате ли се за поговорката „Всичко прекалено е грозно”? Не разбирам само кога жените ще престанат сами да се превръщат в чудовища от Хелоуин и освен това да им дават корони по случая. Абсурдно е, ненормално и далеч от красивото. Най-лошото от всичко е, че малки момичета попиват тази нова страшна „култура” и сами желаят силиконов подарък за осемнайстия си рожден ден.

                Представете си само какво ни чака в бъдеще - цели силиконови армии!

Снимка: http://bgman.net/

               

Дебели или модели?

                Сигурна съм, че на всяка жена с тегло, което не отговаря на мерките 90/60/90 понякога има големи затруднения в намирането на дрехи. В магазините все нямат твоя номер, свалят ти дрехи от манекена и се очаква да пробваш.. пък, ако станат – станат, ако не – довиждане.

                От миналата година забелязах интересни нови размери. Най-често, когато отидете в някой мол и погледнете рафта с дънки, на етикетите висят размери „XS”. От кога само „S” [Small] не е достатъчно, ами сложиха и “XS” [Extra Small]. От кога всички станаха с перфектни тела и къде се крият, че нещо не ги виждаме по улиците? А, ние, обикновените хора, които носим средни или големи размери, да вземем да си шием дрехи по поръчка, че няма от къде да си вземем. Излиза, че или има страшен дефицит на платове или манекенките са ни станали в повечко.

                Не ме разбирайте погрешно, аз против малките размери нямам. Ама поне да предлагаха дрехи за нормални хора, леко по-пълни и пр. Пазарът трябва да е един огромен избор, а не ограничен търговски обект.

                Сега ще кажете, че първо се изчерпват количествата на по-големите размери и остават по-малките. Добре, ама ако беше така, в интерес на търговеца е да поръчва повече бройки от дадена стока, чийто количества се изчерпват бързо. А то как е наистина.. си знаят само търговците.

                На мен, като обикновен потребител, ми омръзна да ме изкарват „извънгабаритна” при положение, че се водя нормален човек с две ръце, два крака, нормална човешка фигура и все такива подобни екстри. И ако някое друго момиче, което се помества в среден или малко по-голям размер отиде по магазините, разочарова се тук-там, вижда, че нямат номера й на повечето места и първата мисъл, която ще й мине през главата познайте коя ще е? Не, няма да е това, че магазините не са достатъчно заредини, ще си помисли, че е дебела, невзрачна.. абе изобщо извънземна!

                 Кога ще започнат да шият дрехи съобразени с хората, които се движдат по улиците. Има бедни, има богати, има слаби, има пълни, има всякакви, но всички те се нуждаят от дрехи. Е, дано някога стигнем цивилизования свят, където се взимат под предвид всички, които тежат над  50кг. Да ви кажа, няма да се очудя, ако след време направят специални магазини за нас, нормалните хора, където да шият „гигантски” размери като „M” и „L”. Ще видим и ще се посмеем.

                Никой не се замисля как това влияе на подрастващите, как по телевизията гледаме префектното, а не го виждаме по себе си и защо? Ние ли сме грешните или някой друг прави грешки, които ни повлияват зле на самочувствието и психиката. Кога целия този абсурд ще избленее на фона на рационалното?

Софиянец vs.Селянин

Първо: Що се предполага да е това нещо софиянец?

Софиянец наричат човек, който е роден в София. Препоръчително е и роднините му, няколко поколения назад, също да са родом от столицата. Софиянците се предполага да са много добре образовани, с изтънчени маниери и добра обща култура. Поради добрите си маниери столичаните кореняци приемат различията между хората и не би трябвало да имат нищо против представители от провинцията.

Второ: Що се преполага да е това нещо селянин?

Селянинът често е представян чрез определението „див”. Всички хора, идващи от провинцията се предполага да умеят да псуват, пасат овци и отглеждат зарзават. Селяни наричат хората идващи от всички населени места, независимо дали са градове или села, важното е да не са от София. Запомнете нещо много важно! Селяните ВИНАГИ са виновни за трафика в столицата, а софиянци никога нямат нищо общо с това.

Но всъщност...

Що понякога е софиянецът?

Не всички софиянци са обучават за графове. Не всички софиянци притежават добри маниери и не всички са толерантни към т.нар. „селяни”. Мит е и това, че след като си роден в София притежаваш качества, достойни за непрекъснато възхищение и адмирации. Често пъти те самите пръщят от селския манталитет, за който все разправят.

Що понякога е селянинът?

Селянинът е просто човек, дошъл от друг град, осмелил се да пристъпи в графството софийско. В градове като Варна, Бургас или Пловдив все още не се отглеждат зеленчуци из центъра и за изненада на всички, не се пасат овци по градинките. В още по-голям ощърб на софиянци идва и факта, че и „селяните” получават висше образование и стават конкурентно способни на графовете и графините из София. И нека не забравяме и софиянци, и селяни карат коли, така че да речем, че трафикът из столицата е обща заслуга.

Извод: „Селяни” и „софиянци” има и по градовете, и по селата, защото възпитанието ходи по хората изобщо, а не по хората от града.